И както всеки петък, нямам търпение да се изниже последният час в училище. Признавам си, харесва ми да уча.
На много мои приятели това им се струва, меко казано, странно. Но какво пък? Аз съм на 17, имам мечти и амбиции, а няма как да изпълня нито едното от двете, ако "бягам за здраве" от школото.
Всеки с неговите си разбирания.
Няма да повдигам темата за патентования български ужас, наречен "градски транспорт". За мой невероятен късмет винаги се намирам притисната между а) хора, нуждаещи се от баня и б) невъзпитани пубери.
Не казвам, че характера ми е цвете за мирисане. Самата аз имам много проблеми, породени от факта, че не знам кога да замълча.
И след като слушалките и музиката започнаха да не ми вършат работа, ме осени прозрението.
Защо да не си нося книга с мен? ( Не че не го правех и преди този момент. Нищо лично уважаеми преподаватели, обожавам повечето предмети, но на моменти дадена книга е много по-вълнуваща от опитите ви да усмирите 15 от 20 човека, просто защото и те не знаят защо са дошли на училище. )
И така, вместо да слушам музика и да се опитвам да игнорирам света със затворени очи, аз преглътнах всички стереотипи от рода на "Само зубърите четат книги" и съвсем открито започнах да показвам любовта си към литературата.
Е да, ала очакваното спокойствие така и не се появи.
Повечето ми съученици ме гледаха толкова втренчено, че човек би помислил "Тя държи нещо опасно." .
Беше ми доста трудно да погледна от комичната страна на нещата, и най-вероятно щях да се опитам отново да се впиша в огромната маса.
За малко.
Най-добрата ми приятелка, която седеше до мен в този момент, като по поръчка извади малка книжка с разкази на Агата Кристи и ми се усмихна заговорнически.
Майната им на стереотипите, ще бъда себе си.

Искам да поднеса извиненията си на всеки мой връстник, който ще се почувства засегнат. Както споменах по-горе, имам голяма уста.
Както вие обичате да се разкарвате безцелно насам-натам по цял ден, защото сте избягали от час. Както вие обичате да затваряте заведенията и да вършите всякакви щуротии. Както повечето момичета са готови да харчат парите на родителите си за безполезни неща, така и аз си имам малка слабост.

Всеки луд с номера си. 

наистина всеки си има номер, а на 17 години направо си имате торби със номера :) Пишеш много добре, очакваме следващи постинги